Търсене

Беше ли неизбежно мародерството по време на протестите в Америка?

Покрай нашумелите протести в Америка изникна наяве един проблем, за който се говори от различни интелектуалци (особено в лицето на Франкфуртската школа и нейните последователи) от години, но сега може би засяга и нас българите- а именно този за същността на идеята за активния гражданин и протестите в един постмодерен свят. Аз защитавам тезата, че не само че мародерството над бизнеси и статуи беше абсолютно неизбежна част от тези протести, но и на подобен принцип ще трябва да работи един протест на Запад, ако искаме да има феномен наречен протест* (или ,,митинг’’ в чест на 30 годишнината от големия такъв срещу комунизма), а маркетинг експертите ще са неразделна част от тях.


Ще говоря само за две части (не претендирам, че това са всички, нито най-важните) от пост-модерното общество и функциите му, на които съм ,,фен’’ от години - именно ,,знаковата стойност’’ и пристрастяването към непосредствените удоволствия (за тях ще използвам терминът, който Епикур използва - кинетични удоволствия въпреки, че той не ги е замислял точно в смисъла, който използвам аз).


Ще започна с въпросните кинетични удоволствия. Това е може би по-познатата тема на Българина, но просто под формата ,,тия телефони и компютри съсипАха децата.’’ И да, колкото и да се присмиват по-прогресивните и ,,tech savvy’’ хора на този тип изказвания, те са напълно вярни и добре защитени, поне в повечето случаи. Има достатъчно клинични и емпирични доказателства, които ги подкрепят. Това обаче не се отнася само и единствено до телефоните, това е така и за телевизията, и за поп и рап музиката, и за рекламите, и за игрите, и ,,Тик Ток’’, и прочее**. Всички те са направени с цел увеличаване на консумацията. Но как го постигат? Ами, чрез бомбардиране на консумиращите с кратко, леснодостъпно съдържание, което моментално доставя допамин. Точно така работи дрогата. Според Харвардския здравен институт, мозъкът предпочита дрогата, защото тя действа като пряк път към силни удоволствия/голяма доза допамин. Тази силна прилика между съдържанието в мрежите, телевизията и дрогата неизбежно води и до прилика в резултатите от тяхното прекомерно използване - именно пристрастяване. Тоест може да се обобщи, че почти всеки, който прекомерно употребява социалните мрежи и технологии като източник на допамин, е по един или друг начин пристрастен към кинетичните удоволствия, които те предоставят. Групата на пристрастените обаче е твърде голяма. Според Statista, към 2020г. около 49% от хората използват социалните медии активно, а за 2020г. е имало около 1,7 милиарда активни платени телевизионни абонамента (самият брой хора, които се възползват от тях със сигурност е по-голям от броя на абонаментите). Лесно можем да предположим и заключим, че повечето от тези хора са част от вече развитите страни, към които спадат и Америка, и България.


Чрез гореспоменатите предпоставки, заключавам, че тези вече всеизвестни мародерства над магазини в Америка бяха неизбежни, заради самата същност на един протест. Протестите в повечето случаи не носят директно някакво удоволствие, или поне опитът показва, че екзалтацията от чувството за борба и защита на кауза не задържа хората достатъчно дълго (която екзалтация всъщност не е част от кинетичните удоволствия, а от статичните, които някак за жалост са загубили силата, която Епикур им влага). В случая може да се каже, че удоволствието идва от техния резултат, но този резултат е далечен и за да се осъществи се налагат не само протестни ,,битки’’. А ние на Запад вече сме затворени в капана на търсенето на достъпни, непосредствени удоволствия (главно телефони, реклами, телевизия, идеология). Следователно за да излезе една маса хора на протест, тя трябва да е стимулирана от вид леснодостъпен допамин. В случая с протестите в Америка, дори в началото да не е било нужно - стимулът да е бил чисто морален- за да продължи протестът с такава сила, е било нужно предоставянето на допълнителни стимули. Нуждата и търсенето на такива стимули просто се е реализирала под формата на мародерство*** над бизнеси и статуи. Причината за точно тази възрадикална и откровено идиотска форма на реализация може би се крие във факта, че Америка е водеща сила в комодификацията и фетишизирането на материалното, заедно с някакъв изблик на комплексите им относно разкола между това с какво се идентифицират и това, което са (и как ги виждат другите). Въпреки това обаче до голяма степен обществата на Запад си приличат, за това може чрез аналогия да се спекулира, че този феномен би се формирал и тук в Европа, и в частност България****, дори и да не е под същата форма на мародерства, заради много различните ни симптоматики и комплекси. Това довежда на мисълта, че тъй като гореспоменатата зависимост от кинетичните удоволствия има склонност единствено да се увеличава, нуждата от алтернативни начини за доставяне на тези удоволствия ще се увеличава успоредно с нея. Следователно всички протести (ако има все още такива в бъдеще) от тук нататък ще са на този принцип и това става все по-неизбежно с всеки момент, в който масата използва телефон. Решението е най-общо казано сложно - или махаме телефоните и прекомерното изживяване на кинетични удоволствия от живота на Запада (което е своеобразен абсурд), или протестите от тук нататък трябва да са по-прости и непосредствено задоволителни, тоест кинетични, ако искаме да задоволим нуждата от всеобхватни и трайни протести.


Тук можем да се обърнем и към Бодрияр, който към така наречените ,,стойност на използване’’ (тази, която плащаме за чистата полза от едно средство) и ,,обменната стойност’’ (тази, която пазарът определи, че нещо ще струва, било то над или под стойността на използване), добавя ,,знакова стойност’’. Тя е стойността, която плащаме за нещо над обменната му стойност, определена чрез това какво означава притежанието на предмет точно от този тип. Пример за това са скъпите коли - един Ролс Ройс може да има някаква стойност на използване, определена от функцията му на превозно средство, но съвсем друга, много по-висока стойност, определена от това, че марката се е превърнала в символ на социален престиж и висока класа. Аз защитавам тезата, че ние живеем в свят, в който всичко има собствена знакова стойност, не само нещата на пазара - тя надхвърля самите пазари. Дори едно нещо, като даден акт например, да не се продава, ние винаги правим изчисленията за неговата знакова стойност и действаме спрямо нея. Така един акт с големи последици относно социалното реноме на човека извършващ го (като излизането на протест) започва да се нуждае и от добра знакова стойност.


Така се оказва, че организаторите на протести трябва да са изключително талантливи маркетинг специалисти. За да действа едно от главните средства на народа за противодействие на властта, тези маркетинг специалисти трябва да могат да донесат на хората и кинетично удоволствие, и да издигнат знаковата стойност на дадения протест. Дали това ще убие романтизирането на протеста и акта на съпротивление и тяхната морална стойност, и дали този риск би си заслужавал - не знам.


*В контекста на това есе приемам желанието за тях като даденост, поне във функцията им на регулаторен апарат срещу корупция и/или некомпетентността на властта в една de jure демократична страна.

**В есето ще използвам думата ,,телефон’’ като заместител на всички тези изцяло с цел улеснение.

***Естествено има множество други фактори в уравнението, но идеята ми в случая не е да изложа всички тях, а да накарам някои хора да се замислят върху една нестандартна за България теория и ефектите, които тя би имала върху представата ни за протестите като цяло.

**** Въпреки че в България сме назад с няколко десетилетия от манталитета на Запада.









Библиография:


Baudrillard, J. (1976), Symbolic Exchange and Death. Sage Publications Inc. (2012).


‘How addiction hijacks the brain’. Harvard University (July, 2011).

https://www.health.harvard.edu/newsletter_article/how-addiction-hijacks-the-brain.


‘Number of TV households worldwide from 2010 to 2018’. Statista (September 2019).

https://www.statista.com/statistics/268695/number-of-tv-households-worldwide/.


‘Number of social network users worldwide from 2010 to 2023’. Statista (December 2019).

https://www.statista.com/statistics/278414/number-of-worldwide-social-network-users/#:~:text=In%202019%2C%20an%20estimated%202.95,almost%203.43%20billion%20in%202023.&text=Social%20network%20penetration%20is%20constantly,2020%20stood%20at%2049%20percent.


Then & Now. ‘An Introduction to Baudrillard’. (July 25, 2019)

https://www.youtube.com/watch?v=1Yxg2_6_YLs&t=859s.


  • LinkedIn
  • Instagram
  • Facebook

© 2023 by АК-27