Търсене

Петиция срещу петициите като индулгенции

PETICIQ.BG е за мен абсурден феномен в българското общество, който съм склонен да твърдя, че повече пречи, отколкото нещо друго. За мен неща като петиции, angry react във Фейсбук, слагането на #BlackLivesMatter в описанието на профилната снимка и прочее са един и същи феномен, с един и същи (с риск да прозвуча като върл активист) социално-декадентен резултат - абсолютното занемаряване и унищожаване на каквато и да е тип политическа и/или социална активност у човека (като това не е феномен присъщ само за българите).


В своето интервю за SRF Kultur психоаналитикът и философ Славой Жижек анализира опаковката на вид веган шоколад със знака за справедлива търговия (Fair Trade Mark). Според него ние, като консуматори на различни видове стоки, реагираме на реклами и подобни на знака за справедлива търговия отличителни белези на две нива. Първо, закупуването на този шоколад, чието производство е подсигурено чрез системата за справедлива търговия, ни позволява да бъдем ,,активни’’ участници в борбата с несправедливото използване на труда от дадени компании. При един малко по-дълбок прочит обаче, според него виждаме второто ниво - това на идеологията, в което се проявяват същинските конотации, които правим ние като консуматори. А те са следните: вместо да бъдем същински активни в борбата с въпросната несправедливост, ние предпочитаме да платим малко повече за съответния продукт със знак, за да може съвестта ни на консуматори да си остане спокойна, защото уж по някакъв начин сме били социално активни в тази борба, въпреки своята пасивност. С други думи това е съвременна форма на продажба на индулгенции или както самият Жижек описва: ,,Оставете ме на мира с тези големи и важни политически проблеми, аз вече купих този шоколад, следователно съм си изплатил дълга към обществото’’.


Моят аргумент е, че неща от типа на angry react, протестни хаштагове и снимки, качени в социалните мрежи, до голяма степен имат същия резултат. Те биват използвани като отдушник за нагнетеното лично несъгласие с дадени проблеми, като в същото време даже дават илюзията за лична активност и изпълнен социален дълг.


Петициите обаче са един по-интересен феномен, защото стигат една стъпка по-далеч, те са доказали своята (не честа, но съществуваща) ефективност, особено в други страни. Проблемът с тази практика в България е, че тя е насочена към властимащите, които след това действат по своя преценка. Тоест, петициите са нещо като мини вариант на референдумите, които пък от своя страна също са се доказали като не твърде значителен и успешен способ за постигането на промяна въпреки задължението на властимащите да им обърнат внимание и да действат спрямо желанията на обществото.


Естествено, трябва да се съглася с Жижек, че не трябва да сме цинични в преценката си за подобни способи и решението не е цялостното отричане от тях, а осъзнаването на идеологията зад тях и възпирането на функцията й да потушава социалните стремежи за промяна. Тези способи наистина може да са ефективни, но в твърде малък мащаб; промените, които трябва да бъдат направени, изискват генерални действия, тоест не само и единствено на личностно ниво, а и на общо социално. А такива промени рядко се случват чрез пасивност.


Мнението, което Теодор Михайлов изяви в скорошното си интервю в ,,Контракоментар’’ с Асен Генов беше, че силно активистки идеи като тези на Манол Глишев за протести и сваляне от власт, са неефективни и твърде краткотрайни. Той заяви, че промените трябвало да дойдат само чрез избори. Въпреки правотата на г-н Михайлов за краткотрайността на активистките промени, той трябва да разбере, че демокрацията работи на личностно ниво, а не на общо-социално, тоест нужната коренна промяна трудно би дошла само и единствено чрез избори без никакви активистки движения, особено в страна на 111-то място по свобода на словото, в която мнението на хората бива лесно контролирано.


За това е нужно активно, а не пасивно действие, което да позволи промяната, и изобщо да създаде потенциалността за нейното зараждане. А за да се зароди активността* от своя страна, е нужно осъзнаването на идеологичните движения и системи в обществото.


* Поне единият от факторите е този, но със сигурност не е единствен.










Библиография:


SRF Kultur. Slavoj Žižek: Down with ideology! | Sternstunde Philosophie. Youtube. 18 Jan 2019.

https://www.youtube.com/watch?v=Zm5tpQp6sT4

  • LinkedIn
  • Instagram
  • Facebook

© 2023 by АК-27